Донърджак - Страница 23

Аурата достигна връхната си точка и Моребог я задържа така още няколко минути. После внезапно отдръпна ръка и я остави да се отпусне край тялото му.

— И тъй, Скорост, вече си готов — Каза той. — Върви в световете, събери информация по този въпрос и ми я донеси.

Младежът повдигна ръка, сви я в юмрук и я погледна. Тя започна да излъчва златиста светлина. Той се усмихна, вдигна жезъла си и отдаде чест на Моребог.

— На твоите услуги — рече, Скорост.

Подскочи нагоре във въздуха, задържа се неподвижно за миг и се завъртя. После изведнъж изчезна — златна нишка на север. Секунди по-късно отново се появи, този път от юг.

— На твоите услуги — повтори младежът. И изчезна на изток.

Сейджак избърса мачетето си в крачола на един от наемниците, после погледна към колана на мъжа и закачената на левия му хълбок ножница. Наведе и проучи начина, по който беше закрепена. Тук като че ли му помогна опитът му с възлите и той успя да разбере как действа. Разкопча колана, вдигна го и видя, че е прекалено къс, за да го постави на собствения си кръст. Канеше се да го хвърли, когато му хрумна как може да се приспособи. Той го разпъна до максимум и го закопча на пояса си. После извади мачетето и го разгледа. Бе по-чисто и наглед по-ново от неговото. Върна го в ножницата и заби старото в земята до трупа. След това се изправи и огледа дванайсетимата убити наемници, облегнати с гръб на дърветата. Главите им почиваха в скутовете и ръцете им бяха разположени така, сякаш ги държаха.

— Добра работа — каза Сейджак на другите, които стояха и го наблюдаваха. — Защото направихте както ви казах.

— Народът никога досега не е печелил такава победа — отвърна Стагърт.

— При това все още започва — рече Сейджак.

— Ще се върнем за другите на запад и юг, нали?

— Не. Прекалено много са. Има друг начин.

— Какъв?

— Ще видиш. Сега доведи тук останалите от клана. Пътят на северозапад е открит.

— Искаш да избягаме ли?

— Мъничко. Не за дълго.

Стагърт отиде при един от труповете, наведе се и започна да опипва около кръста му.

— Какво правиш? — попита Сейджак.

— Взимам си такова нещо за пояса и режеща пръчка като твоята, за да сека глави.

Сейджак се приближи до него, хвана го за рамото и го блъсна. Стагърт се просна по очи.

— Не! — каза Сейджак. — Никой друг освен главатаря няма да взима режеща пръчка. Само Сейджак.

Стагърт скочи, изръмжа и вдигна ръце. Сейджак му нанесе нисък удар. Той изпъшка и се хвана за слабините.

— Само главатарят има режеща пръчка — повтори Сейджак.

Стагърт присви очи, после се извърна и каза:

— Добре, шефе. Само Сейджак.

Сейджак се завъртя към другите, които сведоха очи.

— А сега да доведем клана — нареди той. — Тръгваме на северозапад.

Те се подчиниха и същия следобед Сейджак измъкна народа си от капана, който се стягаше около тях. После зави на югозапад и ги отведе на място, известно на целия Народ, дори на онези, които никога не бяха ходили там. Вървяха до вечерта, като спряха само веднъж, за да се нахранят.

По мръкнало стигнаха до Кръга Шанибал. Това бе кръгла поляна в джунглата, из която бяха пръснати няколко скали, а в средата имаше голяма, здраво утъпкана могила от пръст. Сейджак ускори крачка и се насочи към нея. После само с един скок се озова на върха й и бавно започна да се върти във всички посоки.

Кланът го последва на поляната, приближи се до могилата и с тихо мърморене се събра около нея.

— Това е Кръгът Шанибал — каза той. — Извънредно важно място. Много отдавна тук живял Карак, основателят на клановете на Народа. Говори се, че удрял с юмруци по тази могила, докато Народът не слязъл от дърветата, за да види какво става. После застанал тук, където стоя аз, и им обяснил защо е по-добре да живеят на кланове, отколкото да са диви и сами. И те се съгласили. Разбира се, трябвало да се бие с неколцина от най-силните, които искали да са главатари. Но ги победил. После кланът дълго останал да живее тук. Храната обаче свършила и се наложило да се преместят. По-късно кланът станал прекалено голям и се разделил. И отделните групи продължили да се делят през годините. Но от време на време, когато се случвало нещо извънредно, старият Карак се връщал тук и събирал всички кланове. А след като умрял — от време на време, когато се случило нещо извънредно — най-големият главатар идвал тук и свиквал всички, за да решат проблема. От дните на Карак е изтекла много вода. Но днес отново сме се сблъскали с извънредно събитие и тъй като съм най-големият главатар, аз ще свикам всички кланове. Всички си спомнят старите разкази. И ще дойдат да видят какво се е случило. — Той коленичи и започна да удря с юмруци по върха на могилата. — Всички трябва да помогнат. Ще се редуваме. Ако искате, вземете си големи тояги. И внимавайте да не се удряте един друг.

Неколцина се покатериха и се присъединиха към него. Сейджак се спусна долу и застана отстрани. Скоро барабаненето им стана постоянно и придоби определен ритъм. Другите започнаха да се олюляват, после повдигнаха крака и отново ги спуснаха.

Това продължи през цялата нощ. Кланът постепенно изпадна в пристъп на безумно удряне с юмруци, виене и тропане с крака. Джунглата кънтеше. Скоро започнаха да пристигат първите гости.

Отначало бяха по един-двама. После към танцуването и барабаненето започнаха да се присъединяват по-големи групи. След това клана си доведе старият Дортак, който помнеше традицията. Кръгът започна да се изпълва и новодошлите заменяха уморените.

Накрая се появи и Отлаг. По-късно този следобед дойде кланът на Билгад и се присъедини към виенето, олюляването и навалицата около могилата. И все пак Сейджак — потен и развихрен — не слагаше край на хипнотичното барабанене. Някои се оттегляха да се хранят и облекчават, но се връщаха веднага щом свършеха. Вибрациите се усещаха чак до западния лагер на наемниците, но ловците — които дори не бяха и чували за кланов събор, — ги помислиха за геологично явление.