Донърджак - Страница 177

177

След като вече нямаше нужда да поддържат вавилонската и шумерската фасада, много от божествата захвърляха костюмите си и се преобразяваха във фантастични образи от всички митове и легенди във Верите. Някои като Бел Мардук и Ищар останаха такива, каквито бяха, защото това беше действителната им същност.

— Джей и Алис са успели. — Никой не би могъл да си представи господарката на Дълбоките поля радостна, но нещо в дълбокия й глас оставяше такова впечатление. — И обитателите на Вирту се връщат на своята планина, за да се борят за преимущество като в някогашните дни. Сега събраните войски ще се срещнат, както през хилядолетията след Великия потоп.

— Ами ти? — попита Трантоу.

— Както винаги, моите Поля ще се обогатят. Аз съм тук, за да уредя някои сметки.

Пред очите им огромни птици се биеха с дракони, китове поглъщаха танкове, дървета бомбардираха елфи с жълъди.

С помътнели от видения и умора очи Сейджак поведе Народа срещу орда ледени плужеци. Някакъв донт, който можеше да е Мъгъл, изкореняваше дънери и ги мяташе срещу глутница страшновълци. Парацелз и Сид обикаляха с линейка на Червения кръст и помагаха на онези проги, които божествените им генерали бяха сметнали за прекалено незначителни, за да ги поправят.

— Къде ще търсиш жертвата си? — попита Трантоу.

— Няма нужда да я търся — отвърна господарката на ентропията. — Накрая винаги съм на подходящото място. Мизар, отстъпи около метър наляво.

Хрътката се подчини и се отдръпна точно в момента, в който Джей Донърджак, Алис Хазърд и Дуби се появиха на предишното й място. Господарката на изгубените си позволи лека усмивка.

— Добре се справи, Джей — каза тя. — Защо се връщаш тук?

— Двамата с Алис — отвърна той — търсим изчезналите си родители.

— Ти ми помогна, Алис, и аз съм ти длъжница — рече Смъртта. — Предпочитам веднага да изплатя дълга си, за да не ми бъде поискан по-късно. След като изпълни ролите си на Учителя и Онзи, който очаква, твоят баща отново стана Гайдаря и като такъв, се сражава със своя легион.

И господарката на Дълбоките поля с едно-единствено светкавично движение скочи, от коня.

— Двамата с Джей можете да вземете жребеца ми и да потърсите Гайдаря. Той ще ви пази с моята аура, докато не решите да вземете участие в битката.

— Ами майка ми… Ейрадис? — попита Джей.

— Наблюдавай небето — загадъчно отвърна Смъртта. — Нека Дуби остане с мен и Трантоу. Обещавам да не му причиня зло.

Двете деца на Вирту и Верите яхнаха коня и се понесоха към вихъра на боя.

— Не мога да разбера кой побеждава — рече Алис и в гласа й прозвуча нещо от Линк Крейн. — Дори не мога да кажа кой е на наша страна! Радвам се, че не се налага да отразявам тази война.

Жребецът на Смъртта ги отнесе до мястото, където писъкът на гайдата се издигаше над рева на сражението. Откриха Амбри да стои над свой паднал другар. Със зачервени бузи, той мощно надуваше гайдата. Когато се приближиха, падналият воин изчезна и мигове по-късно се появи невредим и отново готов за бой.

— Нямам друг избор — каза Алис. — Нека се приближим до него.

— Какво ще правиш?

— Ще го прехвърля със себе си във Верите. Това е единственото място, на което Небебог не може да го използва за пионка.

— Ще успееш ли?

— Поне ще опитам.

Преди Джей да има възможност да възрази тя скочи на земята.

— Алис!

Момичето се затича и когато стигна до Улфър Мартин д’Амбри, той като че ли предусети намерението й, спря да свири и й подаде ръка. Обгърна ги сияние, но преди Алис да успее да извърши прехвърлянето, нещо засенчи слънцето.

Джей погледна нагоре и видя Алиот, черната пеперуда, отново възвърнала гигантските си размери. На гърба й седеше Небебог с разкривено от ярост лице. В дланта му трептеше кълбовидна мълния.

Богът вдигна ръка, за да запрати мълнията срещу бягащия Гайдар, но изведнъж от бойното поле се издигна стройна, изящна фигура с драконови криле и по-скоро заплува, отколкото полетя във въздуха. Ейрадис замахна с меча от вятър и обсидиан към корема на Алиот.

— Не! — извика Джей.

От блясъка на кълбовидната мълния в очите му бликнаха сълзи, сълзи, които замъглиха зрението му, докато траеше двубоят между ангела на изгубената надежда и Алиот, могъщата пеперуда, божественият жребец. Когато Джей разтърка очи, крилатата русалка вече я нямаше — от нея бе останала само огромна пустота в сърцето му. По земята се посипаха късчета лъчиста мъглявина, прашец от крилете на пеперудата. Небебог, Алис и Улфър Мартин д’Амбри не се виждаха никъде.

— Какво се случи? — изхълца Джей.

— Те се унищожиха един друг — разнесе се бащиният му глас от гривната. — Не успях да разбера какво се е случило с Алис и Гайдаря. Може да са били убити от Небебог или да са успели да избягат.

— Толкова си безстрастен…

— Аз съм просто иион.

Момчето се наведе над шията на коня. Жребецът се понесе по утихващото бойно поле и късчетата лъчиста мъглявина се отдръпнаха пред него. Щом се върнаха при Смъртта, все още ридаещият Джей промълви стихчето, което беше научил като съвсем малък:

— Пеперудке, пеперудке,
долети при мен,
че самотен съм без теб.

Този път нищо не отговори на зова му.

15.

Рандал Келси стоеше на върха на западния зикурат и разглеждаше пораженията долу. Не беше забелязал устройството от кристал и платина, скрито в храстите до десния му крак. Не забеляза и когато от нищото се появи малка черна маймуна, грабна машината и отново изчезна.

Затова пък чу стъпки, които се изкачваха отдолу.

— Здравей, Рандал.

177